Баща ми беше Барак, а аз малкото Бараче. Ама беше толкова отдавна, че чак не е истина. Трябва да съм бил някъде на 3-4. Детските градини в Шумен били малко, малко и местата в тях, а вместо в градина по цял ден съм се друсал в самосвала на татко. Запомнил съм и до днес номера му Ш 36 10. Не знам откъде го помня, може би от няколкото запазени снимки, на които го има и "Зил"-а, нямам представа. Помня бурканчетата с кисело мляко, които изпивах по мъжки, без чаша. Татко разбиваше първо млякото в затвореното стъклено бурканче, после правеше по две дупки в станиолената капачка и аз нагъвах. Ходехме на Камчия (наблизо беше баластерната в Хан Крум), край брега на реката татко и колегите му играеха карти. Докато се занимаваше с мен, току му викнеха: Барак, айде идвай. Това му беше прякорът. А аз бях "малкото Бараче". Много се ядосвах, като ми кажеха така. След време колега на татко ме уреди на детска градина (13 седмична ЦДГ) и се разделих със самосвала. Още след време татко смени работата си, а на старото място остана и прякорът му. Скоро синът на негов покоен вече колега ме беше срещнал на улицата, вика - ти беше малкото Бараче, нали? Хехе... Абе как може баща ми да се раздели с такъв президентски прякор* направо не знам.* Майка вика, че прякорът бил заради гъстата му буйна черна коса на младини. Ще го прослушам и за неговата версия. А въобще с обръщенията към него работата е много шантава. Казва се Александър, баба и дядо му казваха Цане, майка ми го нарича Цанко, приятелите Сашо.
И Санде му викат някои приятели!
ОтговорИзтриванеСанде е бил дядо му, но не съм чувал някой да го нарича него така. Дори в Пиринска Македония.
ОтговорИзтриване