Огледалото: грозна картинка

Тази картина е ужасна, възмущава се жена на средна възраст, докато се движи по коридорите на Лувъра. Но, Госпожо, това е огледалото, репликира я екскурзоводът. За тоя брадат виц се сещам тия дни, докато чета дискусиите за чешката инсталация, която представя България като турски кенеф. Заболя ни от асоциацията, но не защото е гадна, а защото е стрела в десятката. Отминавам първосигналната реакция за "турски кенеф", предизвикана само от епитета турски. Дори да го наречем "Ориенталско клекало", с каквото име аксесоарът присъства в магазините за санитар и фаянс, това не променя нещата. Набеденият за измамник Давид Черни освен, че е ходил сигурно до руините във Велики Преслав и е виждал сигурно окаяната турска тоалетна там с две тухли и една дупка между тях, се оказва и голям познавач на българския бит и душевност, а и политическите реалии. Как иначе да си обясним множеството кенефи върху картата ни. Едни по-големи, сигурно и по-пълни, други по-мънички, по-скромни. Не са ли отражение от огледалото - където да мръднеш, все в лайна влизаш. Калфин протестирал. Е ще протестира ами, как ще обясни на европейските партньори тия тръби дето свързват отделните кенефи. Едните по-дебели, другите по-тънки. Едните червени, другите жълти. И Иван Костов трябва да се изчервява като види какво дебело фи в син цвят върви някъде там между Габрово и Монтана и от Шумен до Силистра. Сори, пичове, ама тия лайна не съм ги изцвъкал аз, въпреки че сега трябва и аз да ви бера в частност срама. Вместо да ви дадем по една лъжица на изборите и да си ги ядете сами.