Малкият свят

Аксиомата за малкия свят ми се прояви на практика за пореден път днес. Ходих да ядем с майка и татко по един сладолед в "Десетия град" и се оказа, че със съдържателя на локала Alexxx72, оня същия, с когото чат-пат се дърлим във форума на политически теми, сме съвсем земляци. Бащите ни не само са набори, но и са родени в едно и също село на края на света, хмм.. или може би в най-красивата част на света, в Пирин, на няколко километра над днешното Симитли в планината - Ораново. През 40-те семейството на дядо ми Крум се пренесло в Шуменско. Дошли тук уж за по-добър живот. С жълтиците на баба ми Верка купили тук ниви, които скоро след това им колективизирали. "Бел леб ядеме, черен живот живееме", - писал дядо ми на брат си Аврам, който също се колебаел дали да не замине нагоре към Добруджа. Фамилията се пръснала на две - половината в Пиринска Македония, останалите в Делиормана. Миналата есен успях да направя пълно родословно дърво, като се почне от прадядо ми Сандре, преселник от Битоля и се свърши до внуци на моите братовчеди. Татко бил кръщаван в селската църква на Горно Ораново през септември 1941. Селото просъществувало докъм 60-те години на миналия век, когато всички се смъкнали надолу в Долно Ораново, сега квартал на Симитли. През септември 2006, 65 години след баща ми, ме кръстиха в единствената оцеляла постройка в Горно Ораново - църквата "Св. Архангел Михаил", там където е кръщаван баща ми и където са се венчали баба и дядо. Усещането за пътуване във времето беше невероятно, дори на Агата и беше интересно къде е играел като дете дядо и, нищо, че от родната му къща не е осттанал и камък.